История на Ротари

Идеалът на Ротари започва да се оформя през този начален период, когато Артър Фредерик Шелдон става член на чикагския клуб. Като човек, който преподава новата наука Изкуството да се привличат клиенти, той е убеден, че на бизнеса трябва да се гледа като на средство, което служи на обществото, и на първия конгрес на Ротари през 1910 година той цитира фразата: "Този, който служи на събратята си, той печели най-много." Следващата година Франк Колинс, един ото първите лидери на Ротари от Минеаполис, Минесота, също говори за това, колко важно е да се служи на другите, и прадставя идеята, че един клуб трябва да е изграден на принципа "Не бъди егоистичен в делата си." Променени като "Този, който служи най-добре, той печели" и "Служи над собствените си интереси", те биват бързо възприети от всички ротарианци и стават девиз върху клубните емблеми на Ротари. Официално се провъзгласени за мото на конгреса през 1950 година в Детройт, Мичиган. През 1989 година законодателният съвет решава, че девизът на Ротари интернешънъл, ще е "Service Above Self" - "Служи над собствените си интереси".

Първият опит на Пол Харис да учреди клуб извън границите на САЩ е в Манитоба, Канада, където след няколко неуспешни опита клубът бива сформиран през 1911 година. Този клуб става международен. През 1911 година се ражда "The National Rotarian", който е предвестник на The Rotarian Magazine - официално издание на Ротари.

По-късно същата година Пол се свързва с Харви Уилър от Бостън, Масачузетс, който има бизнес с хавлиени изделия в Англия, с намерения да учреди клуб в Лондон. Скоро сле това Фредерик Шелдън и Смит организират клубове в Лондон и Манчестер.

Същата тази година за свое най-голямо учудване Пол научава, че клуб Ротари вече съществува в Дъблин, Ирландия, и е основан през март 1911 година. Фактът, че Стюарт Мортън, бивш ротарианец от Сан Франциско, е заминал за Ирландия и там е сформирал клубове в Дълбин и Белфаст, обяснява тази мистерия. Пол моли Мортън да продължи тази своя организационна дейност и по-късно клубове биват сформирани в Глазгоу и Единбург - Шотландия, и на други места във Валикобритания.

Веднъж преминало Атлантика, движението бързо се разраства, в резултат на което на конгреса в Duluth, Минесота, през 1912 година организацията вече се нарича Международна асоциация на клубовете Ротари и по-късно през 1922 името бива съкратено на Ротари Интернешънъл. Първият президент неамериканец е Лесли Пиджън от Канада и е избран на конгреса в Атланта през 1917 година.

Първата емблема на Ротари е обикновено колело на каруца в момент на движение като символ на "цивилизация и движение". Идеята е на гравьора Монтаг Биър, член на чигакския клуб, и повечето останали клубове възприемат колелото в един или друг вариант. Едва през 1922 година било решено да се възложи изработването на емблема, която да е само една и еднаква за всички ротарианци.

1 | 2 | 3 | 4 | 5